ГЕРОЯТ С ХИЛЯДИ ЛИЦА

Тази магнетична книга на Джоузеф Кембъл, освен че засяга по един много деликатен и задълбочен начин темата за смъртта – една от основните теми в битието на всеки от нас, успява подобно на своя ГЕРОЙ С ХИЛЯДИ ЛИЦА да ни предаде урока за подновяването на живота – квинтесенция на аналитичните изводи на автора.
..................................................................................................................
В своите трудове Зигмунд Фройд обръща внимание на преходите и трудностите през първата половина от цикъла на човешкия живот – тези в нашето детство и юношество, когато нашето слънце се издига към своя зенит.
К. Г. Юнг, от друга страна, акцентира върху кризите през втората част – когато, за да продължи движението си напред, светещата сфера трябва да започне да се спуска и най-накрая да потъне в нощта – утробата на гроба.
Нормалните символи на нашите желания и страхове се превръщат, в следобеда на нашия живот, в своите противоположности, защото предизвикателството вече не е предстоящият живот, а смъртта.
Това, което трудно може да бъде изоставено, вече не е утробата, а фалосът – освен ако житейската умора вече не е обзела сърцето и тогава смъртта зове с обещанието за блаженство, с каквото преди това е примамвала любовта.
............................................................................................................................
Архетипите, които ще бъдат открити и асимилирани, са точно тези, които вдъхновяват основните образи в ритуалите, митологията и виденията в хода на развитието на човешката култура. „Вечните от сънищата“ не бива да бъдат бъркани с персонално модифицираните символни образи, които се появяват в кошмарите и пристъпите на лудост на изтерзаните индивиди. Сънят е персонализиран мит, митът – деперсонализиран сън. Както митът, така и сънят са символни по един и същ всеобхватен начин, изразяващ динамиката на психиката. Но в съня формите са изкривени от собствените тревоги на сънуващия, докато в мита показаните проблеми и решения са пряко валидни за цялото човечество.
По тази причина герой е този мъж или тази жена, които са съумели да се преборят със своите лични и местни исторически ограничения, достигайки до общовалидните човешки форми.
.............................................................................................................................
Героят умира като човек от настоящето, но като човек от вечността – достигнал съвършенство, неограничен, универсален – той се преражда. Затова втората му важна задача и подвиг (както заявява Тойнби и както показват всички митологии на човечеството) е да се завърне след това при нас преобразен и да ни предаде урока, който е научил за подновяването на живота.